Лимфомът е рак, който се развива в имунната система на организма. Раковите клетки се размножават бързо в лимфната система и я атакуват. Първият тип лимфом е идентифициран от английския д-р Томас Ходжкин през 1832 г. и по този начин болестта е получила името си.
Какво представлява лимфомът на Ходжкин
Лимфната система се състои от лимфни възли, разположени в различни области на тялото ( шията, над ключицата, в слабините), лимфни тъкани, намиращи се в определени органи (например в костния мозък) и система от лимфни канали, пренасят лимфната течност - лимфоцити. Това е група от различни бели кръвни клетки, които имат разнообразни функции като част от имунната система на организма.
Източникът на лимфома на Ходжкин е В-тип лимфоцити. Тяхната работа е да предпазват тялото от патогени като бактерии, вируси, гъбички или паразити. Те правят това, като произвеждат и секретират антитела - естествени протеини, които се свързват със същите патогени, „маркират ги“ и по този начин помагат имунната система да си унищожи.
Тъй като лимфната тъкан се разпространява в тялото, ракът може да избухне в различни органи. Обикновено заболяването се открива в лимфните възли, разположени в горната част на тялото, и по-специално в гърдите, шията и подмишниците. Тъй като лимфните възли са свързани с лимфни канали, раковите клетки при това заболяване са склонни да преминават от жлеза в жлеза и по този начин се разпространяват. Рядко и с напредването на заболяването клетките могат също да преминат в кръвния поток и през него към други органи в тялото като черния дроб, белите дробове, костите или костния мозък.
Този тип рак се среща най-вече при хора на 15 - 30 години или след 50-60 годишна възраст. Според Асоциацията за война срещу рака лимфомът е третият най-често срещан рак при деца и юноши до 18-годишна възраст. Лимфомът на Ходжкин е рядък при деца на възраст под 5 години, научи MedConsult.bg.
Кой фактори имат неблагоприятно влияние върху развитието на болестта на Ходжкин
Лимфомът на Ходжкин няма значителни рискови фактори. Дори тези, открити в проучвания, не увеличават значително риска в сравнение с човек без рискови фактори. Но все пак има факторите, които са свързани с риска от заболяването:
- Инфекциозна мононуклеоза - проучванията установяват, че 1 на 3 пациенти с лимфом на Ходжкин има анамнеза за “болест на целувката” причинена от вируса на Епщайн Бар. Това е често срещан вирус и мнозина го носят в телата си, след като са се заразили с мононуклеоза;
- Пол - мъжете се разболяват по-често от жените;
- Семейна история - човек, чиито брат или сестра е развил лимфом на Ходжкин, е изложен на повишен риск. Изследванията се опитват да обяснят семейната връзка чрез излагане на едни и същи фактори на околната среда, съчетани с подобна генетична структура;
- ХИВ носителите също са изложени на по-висок риск от заразяване с болестта.
Определяне на диагнозата
Голяма част от пациентите с лимфом на Ходжкин, споделят че не усещат специфични симптоми. Понякога обаче могат да се развият признаци, които не са характерни само за това заболяване и в много случаи ще показват възпаление, инфекция или друга болест. Признаците включват:
- увеличени лимфни възли;
- висока температура без възпаление или инфекция;
- неволно отслабване;
- прекомерно изпотяване през нощта;
- сърбеж във всички области на тялото.
Когато болестта е по-напреднала, може да има умора, загуба на апетит, затруднено дишане и многократна кашлица или болки в гърдите.
Първата причина да посетите лекар е общо усещане за неразположение или при поява на по-специфични признаци и симптоми.
Ако лекарят подозира, че това може да е лимфом на Ходжкин, са необходими различни тестове, за да се увери, че диагнозата е правилна, за да се определи точния вид заболяване и стадий на развитие.
При това заболяване е важна медицинската история на конкретния пациент, включително изследване на възможните рискови фактори. Лекарят ще извърши и физически преглед на тялото, като се фокусира върху лимфните възли и свързаните с тях области, като черния дроб или далака. Тъй като лимфните възли обикновено са подути поради инфекции (особено при деца), лекарят ще изследва органи в близост до подутите жлези и ще се опита да открие инфекции в тях, за да изключи диагнозата лимфом. Други необходими тестове и изследвания са:
- кръвни тестове;
- биопсия - проба, взета от лимфен възел (цяла или част от жлеза) и изследвана в лаборатория под микроскоп, докато се извършват допълнителни лабораторни изследвания. Тези тестове са необходими, за да се диагностицира със сигурност лимфом и да се определи за какъв е неговия тип;
- рентренова снимка на гръдния кош;
- компютърна томография и други образни тестове.
След като заболяването е диагностицирано, е много важно да се определи неговия стадий, особено за да се приспособи подходящ и оптимален план за лечение, информира МедКонсулт.бг.
Често се диагностицира степента на заболяването на 4 етапа:
- Етап 1 - заболяването е диагностицирано в един или в група лимфни възли в една област или орган;
- Етап 2 - болестта се открива в две или повече области на лимфните възли, от едната страна на диафрагмата (мускулът, който подпомага дишането и отделя гръдния кош от корема) - над или под него;
- Етап 3 - заболяването се диагностицира в две или повече области на лимфния възел - над и под диафрагмата едновременно;
- Етап 4 - болестта се е разпространила не директно (а чрез кръвта) в други органи, като кости, бели дробове, черен дроб и костен мозък.
Лечение на лимфом на Ходжкин
Степента на оцеляване при жените е по-висока от степента на оцеляване при мъжете. Друг фактор, който влияе върху степента на преживяемост, е стадият на заболяването по време на поставяне на диагнозата - колкото по-рано е поставена диагнозата, толкова по-голям е шансът за излекуване.
След диагностициране на стадия на заболяването може да се реши как ще протече лечението. Планът се определя от стадия на заболяването, в зависимост от степента на неговото разпространение и отчитане на възрастта и общото здравословно състояние на пациента. При лимфома на Ходжкин операцията не е вариант за лечение. Основните възможности за включват:
- Химиотерапия - комбинация от лекарства, които „тровят“ раковите клетки. При лимфома на Ходжкин лекарството обикновено се дава чрез инфузия. Тъй като химиотерапията може също така да повлияе и да повреди здравите клетки, тя се прилага на цикли с почивка от няколко дни, за да позволи на тялото да се възстанови;
- Лъчетерапия - обикновено се излъчва при необходимост след химиотерапевтичните цикли. Лечението включва облъчване на гама лъчи точно до местоположението на раковите клетки, за да ги унищожи. Продължителността на терапията е няколко минути и се повтарят в продължение на няколко дни;
- Целенасочена терапия - лекарство, съдържащо антитяло, което е насочено конкретно към в лимфомните клетки на Ходжкин. При това лечение антитялото, което носи химиотерапията, се свързва със специфичен протеин (CD30) в обвивката на клетките на Ходжкин. След свързването, антитялото влиза в клетката, химиотерапията се освобождава и убива раковата клетка, без да уврежда здравите клетки около нея;
- Имунотерапия - медикаменти, които увеличават и ускоряват активността на имунната система срещу лимфома на Ходжкин. Тези лекарства "събуждат имунната система от нейната кома" и й помагат да убива и унищожава раковите клетки.
Когато решавате да използвате химиотерапевтични лекарства с високи дози, това обикновено се прави в комбинация с трансплантация на костен мозък, тъй като този вид лечение може необратимо да наруши производството на кръвни клетки, жизненоважни за имунната система и функциите на тялото.
Всяко лечение има възможни странични ефекти:
- гадене;
- рани в устата;
- треска;
- загуба на коса;
- умора;
- сексуална дисфункция и др.
Какви признаци за рак съществуват? Прочетете на MedConsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
