Проф. Генчо Начев, директор на болница „Света Екатерина” и национален консултант по кардиохирургия, коментира пред БНТ, че новият списък с медицинските изделия, които се поемат от НЗОК, е направен на тъмно.
Той бе категоричен, че новите цени на медицински изделия и консумативи не са консултирани с националните консултанти и изтъкна, че рамковият договор влиза в сила от 1 април, а реимбурсният списък е бил изготвен по-късно. „Целият проблем е многопластов. За държавните болници това е много трудно, защото частните не са задължени да правят процедури по Закона за обществените поръчки. Те могат веднага да сключат договор, ако намерят доставчик, който да предложи тази цена, която Касата казва, че ще реимбурсира” , сподели проф. Начев и допълни, че за да се направи нова процедура по Закона за обществените поръчки са необходими три месеца. Според проф. Начев още в края на миналата година е трябвало да бъде обявено, че се готви нов реимбуресен списък, а касата е трябвало да потърси фирми, които да доставят консумативите на определените цени.
„Трябва да кажем вече, че царят е гол, че тези пари, които са задължително здравно осигурявани, не могат да покрият този огромен ресурс, който на практика е цялата медицинска помощ – болнична или доболнична“, заяви още Начев и допълни, че няма лекар, който да остави пациент да наруши здравето си заради това, че той не може да доплати някакъв консуматив.
По време на гостуването си в Българската национална телевизия проф. Генчо Начев подчерта, че е крайно време да разберем, че трябва да има съучастие, че трябва да се каже какъв е пакетът, който касата покрива, и в него да залегнат жизненоважни неща. „Този пакет се покрива 100% от касата – казва се какви консумативи и импланти касата може да реумбурсира – най-евтините обикновено. От там-нататък всеки, който иска, да доплати“, заяви той, а след това направи аналог с медикаментите, като посочи, че би трябвало касата да поема генеричните лекарства, а всеки, който иска оригинални, да си доплати. Тогава по думите му хората ще могат да преценят дали да се осигуряват в допълнителни здравни фондове. „Това е и пътят за демонополизация на касата, не може демонополизация да стане с нареждане отгоре. Който го мисли, значи е пълен наивник или популист“, допълни проф. Начев. „Много некомпетентни хора говорят по теми, които не трябва да засягат“, категоричен бе той.
Повод за коментар бе и темата за преразхода на лекарства, за която Начев се съгласи с констатацията на водещия, че се разходват прекалено много средства за медикаменти вместо средствата да отиват за високоспециализирана медицина. „Точно това е логиката, но интересът явно е друг“, заяви той. Начев отбеляза, че годишният оборот на петте най-големи фармацевтични компании е по-голям от БВП на всички страни в Африка на юг от Екватора. „Преди пет години те официално дадоха 300 милиона долара за лобиране пред правителството на САЩ“, заяви още той. „Ние вървим срещу логиката, защото някой върви успоредно на интереса си, но това не е в интерес на обществото“, отбеляза той. Според него и у нас трябва да се направи съотношение между средствата за лекарства и тези за болнична помощ, такова каквото е в Европа, където то е 1:3.
Националният консултант по кардиохирургия коментира и предложения от здравния министър единен стандарт за управление на болниците. Той отбеляза, че не е достатъчно добре запознат с него, но определи здравния министър като опитен човек. Все пак проф. Начев изтъкна, че в „крачка“ ще трябва да се мисли как да се намалят разходите на фона на намалените приходи. В заключение той сподели, че в момента официално не се следи за качеството на медицинската услуга. „Докато не се оценява качеството, здравеопазването няма да се оправи“, заяви той. По думите му системата на клиничните пътеки е изживявала времето си и има база за внедряване на диагностично-свързаните групи.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
