fbpx

Белодробната емболия

11 / 02 / 2021
Написана от

Белодробната емболия е животозастрашаващо заболяване на съдовата система, което намалява притока на кръв през белодробната система. Ако не се лекува, рискът от смърт е около 30%, в сравнение със "само" 8% за лекувана емболия.

Причини за емболия на белите дробове

Едностранна или двустранна белодробна емболия възниква поради внезапно запушване на главната артерия, която доставя кръв в белите дробове или някои от нейните клонове. Най-често това е тромбоемболична обструкция, при която кръвен съсирек или тромб е отговорен за емболията. Обикновено се образува в долните крайници в резултат на дълбока венозна тромбоза, научи MedConsult.bg.

Емболията е процес на освобождаване на съсирек от мястото на неговото образуване и последващото му пренасяне в белите дробове. Разкъсването на тромба обикновено се случва, когато кръвното налягане се повиши внезапно, което може да бъде причинено от силна кашлица, дефекация или бърза промяна в движението. След като съсирекът запуши артерията, кръвният поток през белодробния поток намалява и белите дробове не са достатъчно снабдени с кръв, което може да причини смъртта на белодробната тъкан.

Какво може да причини белодробна емболия, ако не е кръвен съсирек? В допълнение към тромбите, в редки случаи някои други вещества също могат да са причина за появата на заболяването. То е последвано от мастна (особено при тежки фрактури на големи кости или ортопедична хирургия), въздушна, амниотична или тъканна емболия.

Кои фактори спомагат за развитието на заболяването

Пациентите, които са приковани за легло за дълго време, са по-склонни да развият белодробна емболия, което води до намалена подвижност на крайниците. Това се случва например след различни операции или наранявания, когато крайникът трябва да бъде фиксиран в гипс. Нарушенията на кръвосъсирването, които могат да бъдат както наследствени, така и придобити, също имат значителен ефект.

Други рискови фактори:

  • възраст;
  • затлъстяване;
  • използване на хормонална контрацепция;
  • онкологични заболявания (злокачествени тумори);
  • приложение на диуретици;
  • възпаление на вените;
  • разширени разширени вени;
  • липса на упражнения;
  • тютюнопушене;
  • компресия на вените на долните крайници;
  • дехидратация по време на дълги пътувания или дълги полети.

Белодробната емболия по време на бременност не е необичайна. 

Какви симптоми са налице 

Клиничните признаци могат да варират по интензивност. Някои емболии са асимптоматични или имат само лека диспнея, докато при други има признаци на шок, сърдечна недостатъчност или дори внезапна смърт на пациента. Това зависи главно от степента на заболяването (размера на тромба) и физиологичното състояние на пациента.

Типични симптоми са:

  • внезапен задух;
  • забързано дишане;
  • болка в гърдите (особено при дълбоко дишане);
  • болка под ребрата;
  • кашлица;
  • колапс или краткотрайна загуба на съзнание;
  • повишена сърдечна честота;
  • ниско кръвно налягане;
  • изпотяване и бледност;
  • треска над 38,5 ° C.

Как се поставя диагнозата

При диагностика на заболяването, в допълнение към наличието на клинични прояви, лекарите се фокусират върху определянето на нивото на D-димери в кръвния серум, което прави възможно демонстрирането на повишено образуване на съсиреци. Извършва се и ехокардиография за откриване на конгестия или тромб в белодробната артерия.

Методи, които също се използват за откриване на болестта са:

  • ЕКГ; 
  • CT ангиография; 
  • рентгеново изследване на сърцето и белите дробове;
  • белодробна перфузионна сцинтиграфия.

Ултразвукът също се използва за откриване на тромб в долните крайници. Ако се открие тромбоемболично заболяване, лекарите продължават да търсят възможни причини, като нарушения на кръвосъсирването.

В какво се състои лечението 

Що се отнася до лечението на белодробна емболия, то се фокусира върху разтварянето на емболите, а също и върху предотвратяването на образуването на други кръвни съсиреци. В зависимост от степента на заболяването и настоящото състояние на пациента се използва или тромболитично лечение, хирургическа намеса или антикоагулантна терапия, споделя МедКонсулт.бг.

Тромболитично лечение и хирургия 

Тъй като заболяването може да има сериозни здравословни усложнения и в някои случаи дори да доведе до смърт на пациента, то не бива да се подценява при никакви обстоятелства. Ако възникне остра белодробна емболия, както при инфаркт, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ. В такъв случай е необходимо той да бъде хоспитализиран за да се поддържат жизнените му функции и да се премахне запушването на белодробни съдове.

При тежки форми на заболяването се използва тромболитична терапия, по време на която лекарите се опитват да разтворят вече образувания кръвен съсирек с инфузирано лекарство. Тази терапия обаче носи по-голям риск от усложнения на кървенето и поради това се използва само при пациенти, чието състояние е критично. Ако тромболитичната терапия няма ефект в някои случаи може да се обмисли хирургическа намеса, като например:

  • техники за катетеризация (механична тромбектомия);
  • белодробна тромбектомия.

Антикоагулантно лечение 

Когато не е животозастрашаващо състояние, в повечето случаи лекарят ще започне антикоагулантно лечение. Пациентите получават лекарства, които намаляват съсирването на кръвта, първо интравенозно или подкожно, а по-късно на таблетки. 

Пациентите често питат каква е продължителността на лечението. Обикновено зависи от обстоятелствата. В по-леки случаи терапията може да отнеме около 3 месеца, но някои пациенти се нуждаят от медикаменти за цял живот. Ефективността на дългосрочната антикоагулантна терапия обаче трябва да се проверява чрез редовно вземане на кръв.

Поддържаща грижа

В допълнение към гореспоменатите методи за лечение, понякога се използва поддържаща терапия, която се състои в коригиране на вътрешната среда, кислородна терапия (кислородна инхалация) или механична подкрепа на сърцето.

Възможно ли е заболяването да се предотврати

За предотвратяването на белодробна емболия, е необходимо да се елиминират възможно най-много рискови фактори. За да облекчите вените си, трябва да избягвате дълго седене и бездействие на мускулите.

Добре е от време на време да повдигате долните крайници. Също така трябва да опъвате краката си поне веднъж на час, чрез кратка разходка или упражнение.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.