Болестите на млечните жлези е тема, която е неизменно актуална, остра и проблематична.
Патологията на млечните жлези може условно да бъде разделена на три големи групи:
- възпалителни процеси или мастит;
- невъзпалителни заболявания или мастопатия;
- злокачествени туморни процеси, известни като рак на гърдата.
Следователно мастопатията е група от патологични процеси в млечната жлеза. Тези заболявания са разнородни в етиопатогенетичен и клиничен аспект, но обща характеристика е липсата на първичен фокус на възпалението като основен симптом. Тази диагноза винаги предполага една или друга хиперплазия, пролиферация, доброкачествен тумор, с една дума, необичайно разпространение на определени тъкани в жлезата.
Мастопатията може да се развие на всяка възраст, но най-податливата категория са жените в полово активна и репродуктивна възраст, т.е. между 18 и 45 години. Делът на мастопатията сред всички регистрирани заболявания на гърдата е 45%.
Причини за патологичните процеси в млечната жлеза
Етиопатогенезата на мастопатията в някои източници се определя като напълно разбираема и достатъчно проучена, в други - като не напълно ясна и подлежаща на допълнително проучване.
Първата гледна точка се основава на резултатите от многобройни изследвания на механизмите на хормонална регулация на хистологичния състав на млечните жлези. Известна е по-специално ролята на естрогените (женските полови хормони), произведени главно в първата фаза на менструалния цикъл, и гестагените, произведени във втората фаза (по-специално, "хормонът на бременността" прогестерон ). Освен това е важна концентрацията на пролактин, която е отговорна за секрецията на кърмата: излишъкът от този хормон поради различни причини може да се наблюдава извън периодите на бременност и кърмене.
Съответно, развитието на болестното състояние е свързано с хормонален дисбаланс. Постоянното преобладаване на една хормонална група и / или дефицит на друга провокира непропорционален, прекомерен растеж на жлезистите или съединителните тъкани. Оттук и дефиницията на "дисхормонална мастопатия". Експертите обаче признават възможността за съществуването на други, нехормонални причини, които все още са неизвестни или слабо проучени.
Основните рискови фактори са:
- липса на анамнеза за раждане, достатъчно дълго кърмене и редовна сексуална активност;
- наследственост;
- множество аборти;
- неблагоприятно психологическо състояние (така наречената ситуация на хроничен стрес);
- опасности за околната среда;
- “саморазрушителни” навици.
Почти всички жени с мастопатия също имат някои други гинекологични или соматични заболявания (ендометриоза, доброкачествена маточна неоплазия, захарен диабет, затлъстяване, чернодробни заболявания и др.), както и ендокринни нарушения (по-специално хипо- или хипертиреоидизъм).
Как се проявява мастопатията
Лекарите описват мастопатията като фиброкистозна болест. Всъщност основната проява е пролиферацията на фиброзна съединителна тъкан (фиброза) с образуването на възли, въжета, както и малки или по-големи (до 3 см в диаметър) кухини или кисти, пълни с течност. Мастопатията като цяло обаче е всеки дисбаланс между епителните и фиброзните тъкани, научи MedConsult.bg.
В клиничната мамология и гинекология мастопатиите се разделят на нодуларни и дифузни. Също толкова справедливо е да се разглежда нодуларната мастопатия като начален стадий на дифузна мастопатия, чиято честота значително се увеличава с възрастта (особено след 40-45 години).
Основният симптом е болката в гърдите. Болковият синдром по характер и тежест варира много широко: от финия дискомфорт до невъзможността да се докосне жлезата. Болките се описват от пациентите като дърпащи, остри, тъпи, болезнени и др. Често се излъчват в съседни зони (в подмишницата, ръката, под лопатката и т.н.). В началните етапи на процеса болката се появява само преди следващата менструация, но с напредването на мастопатията синдромът на болката става все по-устойчив.
Болезнените усещания се причиняват, първо, от механичното налягане на нарастващите възли върху нервните окончания, и второ, от задръстванията в кръвоносните съдове, което води до оток на тъканите и отново до дразнене на нервните окончания.
Като се вземат предвид описаните по-горе характеристики на етиопатогенезата, леко увеличаване на обема на гърдите също може да се счита за съвсем типично и естествено, споделя МедКонсулт.бг.
Други симптоми, най-характерни за мастопатията, включват забележимо удебеляване и тежест на млечната жлеза, както и прозрачни, зеленикаво-кафяви, бели, по-рядко кървави отделяния от зърното при натискане. Трябва да се помни, че всяко отделяне от този вид, открито извън периодите на бременност и кърмене, е недвусмислена и спешна причина да посетите специалист в тази област.
Диагностика на болестното състояние
Предварителната диагноза се установява клинично и чрез палпация, като се отчита цялата релевантна анамнестична информация и резултатите от визуалния преглед. За изясняване на диагнозата се използват инструментални изследвания като
- рентгенова контрастна мамография;
- ултразвук;
- термография;
- пункционна тънкоиглена аспирационна биопсия и др.
Консултацията с онколог е почти винаги необходима и задължителна, предвид високия риск от злокачествено заболяване.
Какво включва лечението
Терапевтичните схеми за мастопатия се разработват на строго индивидуална основа и никоя такава схема не може да се счита за универсална. Трябва да се разбере, че не само мастопатията, но и всички други хистологични дисбаланси днес са слабо лечими или дори нелечими.
Независимо от това, в повечето случаи, особено при навременна помощ в ранните етапи, се постига значителен терапевтичен успех. Важен компонент на лечението са нормализирането на начина на живот и отхвърлянето на лоши навици, спазването на медицинските предписания по отношение на диетата и режима на прием на течности, както и витаминната терапия (обикновено е необходим дългосрочен прием на витамини от групи Е, А и В).
Етиопатогенетичното лечение на дисхормонална мастопатия трябва да се разглежда като хормонална терапия, която трябва да бъде точно изчислена, като се вземат предвид всички диагностични и анамнестични данни (в зависимост от характеристиките на конкретния случай, гестагени, антиестрогени, инхибитори на секрецията на пролактин, андрогените се използват в различни комбинации). Симптоматично се предписват аналгетични, противовъзпалителни, диуретични и други лекарства.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
