„Да носиш офицерски пагон е въпрос на чест, дълг и отговорност. И за мен тези думи имат съдържание“, заяви генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски в интервю пред телевизия MU-Vi TV.
Генерал Мутафчийски споделя, че би се върнал отново в Афганистан. Никога не е имал съмнение дали е искал да бъде военен лекар. „От медицинска гледна точка аз не съм съгласен да стоя в ъгъла и да гледам с любопитство как правят другите чудеса. Не, аз искам да правя чудеса“- казва още ген. Мутафчийски.
Той заяви, че за да бъде един военен лекар успешен, той трябва да има съчетание от качества на добър лекар, чувство за отговорност и пагона да означава нещо за него. Офицерската професия се отличава с това, че няма работно време. Специалистите трябва да са на разположение през цялото време – 24 часа в денонощието. Лекарите трябва да могат да издържат на напрежението при такъв режим на работа. Военният лекар има дълг да се отзове, когато армията или военномедицинската служба има нужда, независимо дали ще бъде в България или зад граница.
Проф. Мутафчийски разказва за мисията в Афганистан през 2006-2007 година, където той е бил в качеството си на хирург във испанска военнополева болница в Херат. Хирургичните, анестезиологичните и травматологични екипи са били само българи. Първият му случай бил с едно момченце, което било простреляно, докато карало колело. Благодарение на българските лекари момчето оцелява без инвалидизация. Това спечелило доверието на испанците, разказва още генералът.
Атентат срещу българската база „Индия“
За първи път българската армия преживява сериозна загуба в тази мисия – над 60 пострадали, 34 тежко ранени и 6 починали души.
База „Индия“ е било бившо училище, от което след атентатът са останали само руини, споделя ген. Мутафчийски. Тогава той за първи път вижда войната във всичките й аспекти. В една война всички са жертви, казва още той.
„Чувството за самосъхранение е задължителен елемент, иначе какъв човек би бил това. Разбира се, че има страх. Разбира се, че човекът може да бъде объркан в дадена ситуация.“ Хората, които се обучават, трябва да са много тренирани. Трябва да се повтори много пъти едно действие, защото в такива моменти, когато нахлуе адреналинът в кръвта, лекарите трябва да имат набор от автоматизирани действия и алгоритми в главата си, а не да разчитат на прекалено много разсъждения, обяснява генералът.
Атентатът в Сарафово
За първи път на българска територия е извършено терористическо нападение. Загинали са израелски туристи и един български гражданин, който е бил шофьорът на автобуса.
Генералът разказва, че е имало известна суматоха, защото не всеки ден човек се сблъсква с такъв вид травми, особено със зрителна травма.
Военни практики при безнадежно ранени
Още от създаването на българската държава на всеки медицински офицер се дава кортик. От римско време е имало специални лекари, които са минавали през бойното поле, и всички неспасяемо ранени са били доубивани с точно премерен удар зад врата, между прешлените. С тази постъпка са ги оставяли да умират достойно.
Във военната хирургия продължава да се спазва тази практика, като се дава достатъчно количество наркотични аналгетици и така ранените умират в сравнителен комфорт. Такава практика не съществува в цивилната медицина, но във военната съществува.
Проф. Мутафчийски разказва, че си спомня повече болни, които е загубил. Един от неговите основни приоритети е да развие военно медицинската служба.
Цялото интервю вижте тук:
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
