fbpx

Полиневропатия - как заболяването засяга нервите

16 / 06 / 2021
Написана от

Полиневропатията е заболяване на периферната нервна система. Периферната нервна система (ПНС) включва всички нерви, които лежат извън мозъка и гръбначния мозък, централната нервна система (ЦНС) - от нервните корени, които се появяват отстрани на гръбначния стълб до най-фините клони в мускулите и кожата. Те включват така наречените двигателни нерви, които контролират мускулната дейност, и сензорни нерви, които предават информация на мозъка. 

И накрая, има нерви, които влияят върху функционирането на вътрешните органи като сърцето, стомаха, червата, черния дроб, панкреаса и пикочния мехур. Те се наричат ​​"автономна" или "вегетативна" нервна система. Задачите на тези нерви са много разнообразни. Например нервните влакна в стената на пикочния мехур показват на мозъка колко е пълен. Но дейността на потните жлези и големината на кръвоносните съдове също се контролират от автономната нервна система.

В повечето случаи болката се причинява от външни стимули като възпаление или нараняване. Болката при невропатия се развива по различен начин. Тук самите нервни влакна са повредени или унищожени. При невропатиите може да бъде ангажиран само един нерв („мононевропатия“), но и многобройни нерви, тогава се говори за полиневропатия (поли = много). Ако са засегнати само нервните корени, това се нарича радикулопатия, информира МедКонсулт.бг.

Полиневропатията е заболяване, при което се нарушава предаването на дразнители. Поради дължината на нервите на краката и ръцете, симптомите тук са особено забележими. Сензорните стимули или не се съобщават на мозъка изобщо, намаляват или увеличават. Първите симптоми често са необичайни усещания като изтръпване и парене. По-малки усещания се появяват по-късно, т.е. неразпознаване или забелязване на допир и по-малко болка. Неправилните усещания се появяват като (фалшиви) студени или топли усещания или като усещания за болка в случай на не-болезнени стимули.

Полиневропатията много често е резултат или признаци от друго заболяване. Следователно обикновено не е самостоятелно заболяване. Възможните причини за появата й са различни. Най-честите причинители са напреднали диабет и хронична злоупотреба с алкохол.

Причини и рискови фактори за развитието на полиневропатия

Известни са над 200 различни причини за появата на болестта, като на първо място са захарният диабет и алкохолизмът. Въпреки това, инфекциозни или метаболитни заболявания, недохранване (напр. липса на витамини), ефектите на токсини или лекарства и наследствени заболявания могат да доведат до полиневропатия. Придобитите полиневропатии са много по-чести от вродените. При около 20% от пациентите обаче причините остават необясними.

Диабетна полиневропатия

При по-често срещаните симетрични форми повишената кръвна захар е пряко отговорна за увреждането на нервите. В асиметричните форми нервите се увреждат от патологични промени в малки съдове (микроангиопатия).

Експертите изчисляват, че всеки втори диабетик ще развие диабетна полиневропатия в даден момент от живота си. Причината за това все още не е напълно изяснена. Смята се обаче, че повишената кръвна захар играе важна роля и насърчава увреждането на нервите. Това се подкрепя от факта, че диабетиците, които имат проблеми с контрола на кръвната си захар или ги пренебрегват, развиват полиневропатия особено рано и особено тежко. 

Алкохолна полиневропатия

В случай на полиневропатия в резултат на хронична злоупотреба с алкохол, нервите са токсично увредени и проводимостта на стимулите е нарушена. Освен това недохранването с липса на витамини също може да играе роля.

Други причини

Недостигът на витамин (дефицит на витамин В12) също може да бъде причинен, например, от едностранна диета (напр. веганство: пълно отказване от яйца, мляко и месни продукти) или стомашна операция и да предизвика полиневропатия.

В допълнение, бъбречно или чернодробно заболяване, или слабо функционираща щитовидна жлеза могат да увредят периферните нерви. Това се отнася и за отровите (напр. арсен) или предимно за тези лекарства, които се използват при терапия на рак. Склонността към полиневропатия също може да бъде наследена.

Някои бактериални или вирусни инфекции също могат да причинят полиневропатия. Острото заболяване, така нареченият синдром на Гилен-Баре, се задейства автоимунно и разрушава нервните обвивки на периферните нерви. Това намалява проводимостта на нервите.

Заболяването може да бъде първият признак на рак.

Симптоми на диабетна полиневропатия

Симптомите зависят от това кой тип нервни влакна са засегнати. Степента на проявата им също е много различна. Много диабетици имат само сетивни разстройства, други имат сетивни разстройства и разстройства на силата, а много имат болка. Първоначално биват засегнати пръстите на краката, след това пръстите на ръцете и глезените или долната част на краката. С напредването на болестта нервните клетки могат да умрат. При някои пациенти полиневропатията е първият признак на съществуващ диабет.

В повечето заболяването се развива много бавно. Симптомите също често са много леки в началото. Процесът често е толкова коварен, че засегнатите пациенти дълго време не забелязват нищо, защото се адаптират към постепенно променящите се способности за възприятие. Например, диабетната полиневропатия рядко се разпознава в ранните етапи. Специалистите по захарен диабет са запознати с усложненията на диабетната полиневропатия, така че системният „разпит” на характерни симптоми и търсенето на типични признаци са част от грижата за пациентите с диабет. Съществува обаче и форма, така наречената фокална невропатия, при която внезапно се развиват тежки симптоми.

Диабетната полиневропатия засяга всички видове нерви, сензорни, както и двигателни и вегетативни, споделя MedConsult.bg.

Симптоми на заболяването могат да бъдат:

  • „изтръпване“ или „иглички“ по кожата (парестезия);
  • мускулна слабост в ръцете и краката;
  • лошо храносмилане;
  • замайване и прилошаване след ставане;
  • затруднено уриниране и импотентност;
  • загуба на тегло и депресия.

Диагностика и изследвания

В началото се провежда медицинска дискусия с пациента. Лекарят пита за вида на симптомите, кога и в какъв контекст са започнали и как влияят. Той също така иска да знае дали въпросният човек страда от други заболявания и дали и как се лекуват. 

Допълнителната диагноза включва задълбочен неврологичен преглед. Лекарят тества чувствителността на кожата към допир, вибрации и температура. Изследват се също мускулна сила и рефлекси. Основните изследователски методи включват:

  • проверка на нервната функция;
  • определяне на скоростта на нервната проводимост;
  • определяне на мускулната активност;
  • електрокардиограма;
  • ултразвуково изследване на пикочния мехур;
  • лабораторна диагностика.
  • биопсия на нерв.

Терапия и възможности за лечение

Най-важното е последователното лечение на основното заболяване, в случая диабет. Дългосрочното контролиране на нивата на кръвната захар предотвратява развитието или прогресирането на увреждането на нервите. В допълнение, полиневропатията трябва да се лекува на различни нива, за да се облекчат съществуващите симптоми и да се избегнат опасни последици от нарушено възприемане на болката (като възпаление поради малки, незабелязани наранявания на стъпалото).

  • нормализиране на нивата на кръвната захар - ефективен контрол на кръвната захар се постига чрез комбинация от диетични мерки, физическа активност и оптимизирано приложение на лекарства или инсулин;
  • грижа за краката - правилната хигиена на краката е предназначена предимно да предотврати заразяването на малки, незабелязани наранявания. Ето защо пациентите трябва да гарантират, че краката им се проверяват ежедневно за мехури, зачервяване, мазоли и др.

Управление на болката и облекчаване на симптомите

Болката, причинена от полиневропатия, често е трудно да се овладее с болкоуспокояващи. Случайните симптоми често реагират на терапия с ацетилсалицилова киселина или свързани лекарства. Преди да вземете това вещество обаче трябва да се консултирате с лекар. Ако болката не отшумява, се предлагат различни други болкоуспокояващи и методи, ефективността на които трябва да се тества систематично:

  • тиоктова киселина или алфа липоева киселина;
  • антидепресанти;
  • антиконвулсанти;
  • опиоиди;
  • транскутанна електрическа нервна стимулация;
  • физиотерапия.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.